ЕТНОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Ръководител на курса: доц. д-р Елена Марушиакова
Асистент: гл. ас. д-р Йелис Еролова

Лекционният курс за докторанти ще представи в обобщен вид основните параметри на етно-културнато наследство на балканските народи и неговите съвременни измерения. Като основа на курса ще бъдат очертани основните концептуални понятия и аналитични етноложки техники, които ще ги доведат до разбиране на процесите, протичащи в различните етно-национални, етно-религиозни и етно-културни общности на Балканите. Той дава възможност на докторантите да получат познания за основните етноложки параметри на балканските народи и различни видове общности в “традиционното”, т.е. до-индустриалното общество, в процеса на модернизация и в наши дни. Като основни, ключови теми са определени проблемите на етничността, националните, регионалните и общностните идентичности, религиозните измерения на етно-културата, семейно-родствените и социални мрежи, миграциите и мобилността на балканските народи, преходът им към модерност и пост-модерност. Този курс има особено важно значение за изграждане на нова персонална перспектива за всеки докторант, помагаща за по-добра ориентация в мултикултурното ни общество,
в процеса на глобализация. Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага познания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология и др. под.
обратно

ЦИГАНИ / РОМА (ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННОСТ)

Ръководител на курса: доц. д-р В. Попов
Асистент: гл. ас. д-р Магдалена Славкова

Лекционният курс за докторанти ще представи в най-общи рамки историята и съвременното състояние на циганите (Рома и други цигански общности) в глобален мащаб, със специален акцент върху България. В курса ще бъдат представени произходът и ранната история на циганите; разселването им по света, заселването им на Балканите и в Западна Европа и историческата съдба им през Средновековието; новите цигански миграции (ХIХ-ХХ в.) и съвременното им разпространение в различни страни. Ще се очертаe общата структура на хетерогенната циганска общност/общности и ще се представят нейните етно-социални подразделения с техните основни етно-културни характеристики. Ще се разкрият съществуващите различни модели на държавни политики по отношение на циганите в исторически план и съвременните им варианти, както и развитието на ромския неправителствен сектор. Ще се покажат и съвременните опити за конструиране на ромска "нация", както и търсенето на нови идентичности при други части от общността.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага знания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – напр. история, фолклористика, антропология, социология, политология и др. под.
обратно

КАЛЕНДАРНИ ПРАЗНИЦИ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

Лектор: проф. дин Рачко Попов
Асистент: София Захова

Курсът цели да запознае студентите с основните празнично-обредни цикли в традиционния народен календар на балканските народи. Според светогледа и обредната практика на всички етнически и конфесионални общности на Балканите народният календар е двуцикличен и се дели на зимен и летен сезон. За това свидетелстват редица народни поговорки от България, Румъния, Гърция, Сърбия и Босна, Албания. По този начин е организирана и стопанската година, чиито основни разделни маркери в календара са празниците в чест на Св. Димитър (Св. Мартин при католиците, Касъм при мюсюлманите) и на Св. Георги (Св. Юрай при католиците и Хъдерлез при мюсюлманите). Очертават се и редица изоморфни варианти на това двусезонно годишно и стопанско деление на годината, които най-често се маркират от дните на онези християнски светци, които имат зимно и лятно честване според христитиянския календар. Основните етнографски извори по проблема са от втората половина на ХІХ и началото на ХХ в.
Особено значение се отдава на явлението “народно” или “синкретично християнство” или “битов” или “хетеродоксален ислям”, което изцяло характеризира традиционната календарна обредност на всички балкански народи. В своята основна същност то обединява наследените от езичеството вярвания и представи и съотнасянето им към съответните християнски или шиитски култове към светците. Обръща се внимание на някои основни фактори, които влияят върху представите за светците и тяхната календарна обредност – географски, религиозен, езиков (значението на народната етимология за формирането на определен кръг от вярвания и обреди). Основни понятия в курса: народен календар, християнство, католицизъм и ислям, култ към светците, обичаи и обреди, видове магически практики, видове календарни табута, етнически, религиозни и социални функции на календарните празници.
обратно

МУЛТИКУЛТУРА И ИДЕНТИЧНОСТ
Традиционни занаяти на Балканите XVIII - ср. на XX век

Лектори: доц. д-р Мирелла Дечева
доц. д- р Надежда Тенева

Етнологията на занаята насочва към специфичното професионално познание и специализираната реализация на ръчния занаят, към изкуството, вложено в произведенията на традиционните занаяти, към ежедневието и празника на занаятчиите, тяхната нравственост и култура на поведение, свързани с позицията им на професионален автор на материални ценности. Целта на курса е да разшири от една страна тематичния обхват на досегашното изучаване на професионалното изкуство с разглеждането на занаяти, упражнявани от майстори с различен етнически произход, а от друга - подхода към темата: през призмата на мултикултурната среда, в която се заражда, развива и функционира занаятчийската култура, запазила етнически идентитет на майсторите и техните произведения.
Културата на занаятите, развивани в рамките на Османската империя, властвала повече от пет века на Балканите, е формирана в общия културно-исторически контекст на мултикултура и запазена етническа идентичност. Тя се вписва като интегрална част от живота на различните общности и налага траен отпечатък върху културата в новосъздадените през 19 век държави в региона, които изграждат националните си идеологии в рамките на империята, но противопоставяйки се на нейните принципи и господство. На фона на тази историческа обстановка, курса покрива проблемите на етнологията на занаята - специфичното професионално познание, организацията, технологиите, естетиката. Основният предмет се разширява с разглеждане на зараждането, развитието и функционирането на занаятите в мултикултурна среда; етническата „окупация” на определени занаяти; възможностите за реконструиране на мултикултурните взаимодействия чрез етнология на занаята. Езикът на вещите предава народностни естетически особености и стил. Поставени в контекста на своето битуване произведенията на майсторите-занаятчии насочват към начина на живот, мирогледа, естетическите вкусове на своите потребители. В ареала на Балканите, при условия на етнически микс, българи, гърци, турци, арменци, цигани работят съвместно и използват произведенията на „своите/чуждите” занаяти. Те „разказват” за космополитния в етническо, нравствено и религиозно отношение живот в рамките на Османска империя, за условията на мултикултуралния диалог, поставил основата за развитието на тези занаяти и след обособяването на националните държави; за културните взаимодействия и идентичността в сферата на изкуството. Целта на курса е да представи от една страна, обща картина на традиционните занаяти, познати и практикувани на Балканите от различни етноси, през класическия за изследване от етнологията период (18- ср- на 20 в.) в техните основни характеристики, а от друга - етнически специфичните характеристики на занаята и културното взаимодействие между различните етноси. Вниманието се фокусира върху: традиционните занаяти в техните проявления в културното пространство, в технологията на занаята и изкуството, вложено в него, в ежедневието и празника на занаятчиите, в тяхната нравственост, мироглед и обредност.
обратно